Грижата за човек страдащ от инконтиненция или прикован на легло е много трудна. Когато ни се случи да се сблъскаме с този проблем, много от нас нямат никаква подготовка.

Как да се грижим за лежащо болен човек?

Инконтиненцията е бреме не само за страдащия, но и за неговите близки и семейство. Проблемите за близките са свързани с:

• физическо натоварване
• психологическа тежест
• допълнителни финансови разходи.

В същото време психологическата и емоционална подкрепа на семейството е важен фактор, който може значително да допринесе за цялостното подобряване на състоянието на пациента. Семейството може да поеме самостоятелно грижата за страдащия или да осигури професионална грижа. В случаите, когато грижата се поеме изцяло от семейството, се налага и подходящо подреждане на пространството. Все пак едно от най-важните неща в подобни ситуации е подходящата комуникация с пациента. Освен здравословни усложнения, инконтиненцията често носи и психологически проблеми, които са свързани преди всичко с общуването и хигиената. Лице, страдащо от неволно изпускане на урина, смята инконтиненцията за социален недостатък. Той се чувства ограничен във всички нормални ежедневни дейности и може да бъде стресиран от състоянието. Много пациенти страдат от депресия или стрес поради наличието на неволно изпускане. Те дори са склонни да бъдат агресивни и мрачни или да имат отрицателен психосоматичен ефект върху хода на лечението.

Пациентът често страда от следните негативни чувства:

• Чувства се социално изключен.
• От страх от негативна реакция избягва обществото, а при неподвижни пациенти социалните контакти са намалени поради трудна мобилност.
• Страдащият често става срамежлив.
• Като цяло се налага да адаптира живота си към инконтиненцията.
• Пациент, страдащ от тежка инконтиненция, се чувства зависим от помощта на другите. Често има чувството, че пречи на хората около себе си.
• Много от тях напълно се отказват с предишния си начин на живот.

Следователно, когато се грижим за лежащо болен или човек страдащ от неволно изпускане, е необходимо да гарантираме, че:

• Няма да увеличаваме чувството на срам на пациента
• Ще говорим открито за инконтиненцията
• Няма да унижаваме страдащия и да се подиграваме
• Няма да оказваме съпротива, да повишаваме тон, да се караме
• Няма да обвиняваме и ще сме толерантни към промените в настроението на страдащия
• Ще бъдем готови да подадем ръка за помощ.

Съвети за грижа